Програми

Дата на публикуване: 30.09.2025

 

КРАТКОСРОЧНА ПРОГРАМА
ЗА НАСЪРЧАВАНЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВА                     НА ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК

2025 – 2028 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

  1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Краткосрочната програма е разработена в съответствие с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България (ИПОЕКРБ), чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), и обхваща използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива за периода 2025-2028 година

  • ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА

Насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива в Община Белоградчик. Общинската Програма е съобразена с развитието на Северозападен район за планиране, особеностите и потенциала на община Белоградчик,

2.1. Основни цели

  2.1.1. Насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, подобряване на средата за живот и труд.

  2.1.2. Създаване на условия за активизиране на икономическия живот в общината при спазване на установените норми за вредни вещества в атмосферата.

2.2. Подцели:

2.2.1. Намаляване разходите за енергия в обекти и сгради, финансирани от общинския бюджет чрез:

2.2.1.1. Внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки;

2.2.1.2 Усъвършенстване на организацията за поддръжка и контрол на енергийните съоръжения.

2.2.2. Подобряване качеството на енергийните услуги.

2.2.2.1. Достигане на нормативните изисквания за осветеност в учебни, детски, социални и здравни заведения, улици, пешеходни зони и други.

2.2.2.2.Осигуряване на оптимални условия за работна среда.

2.2.3. Повишаване нивото на:

2.2.3.1. Информираност, култура и знания на ръководния персонал на общинските обекти, експерти и специалисти на общинската администрация за работа по проекти от фондовете по енергийна ефективност;

2.2.3.2.Подобряване квалификацията на експлоатационния персонал.

2.2.4. Създаване на системата за събиране на информация за енергопотреблението на общинските обекти и изготвяне на точни анализи и прогнози.

2.2.5. Изготвяне на проекти за финансиране от Програмите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието, младежта и науката, Програма за развитие на селските райони, Фонд Козлодуй и други за внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки.

2.2.6. Включване в Национални, регионални, областни и местни проекти за Евроинтеграция и партньорство за съвместно финансиране.

Основни положения:

-    подобряване енергийното управление  на територията на общината;

- смяна на горивната база за локалните отоплителни системи с възобновяеми източници;

-  въвеждане на локални източници на възобновяема енергия (слънчеви колектори, фотоволтаици, геотермални източници, използване на биомаса, в т.ч. преработка на отпадъци).

3. ПРИЛОЖИМИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

-  Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ);

-  Закон за енергетиката (ЗЕ);

-  Закон за устройство на територията (ЗУТ);

-  Закон за опазване на околната среда (ЗООС);

-  Закон за биологичното разнообразие (ЗБР);

-  Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ);

-  Закон за горите;

- Закон за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите актове за неговото прилагане;

-  Закон за водите;

-  Закон за рибарство и аквакултурите;

-  Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (ЗУТ);

-  Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ЗООС);

-  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ЗООС);

- Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи (ЗЕ);

-  Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството (ЗУТ).

4. ПРОФИЛ НА ОБЩИНАТА

4.1.Географско местоположение                  

Община Белоградчик е разположена в Северозападната част на страната,  непосредствено до държавната граница с Република. От север, изток и юг граничи с общините Макреш, Димово и Чупрене. Територията, която заема е 409 кв. км.

Територията на общината заема части от Западния Предбалкан и Западна Стара планина. Релефът преминава в хълмист и планински на юг и на запад с ясно изразен наклон на север – североизток. В най – източната част на общината в посока северозапад – югоизток, успоредно на старопланинската верига се простира Ведернишкия рид, дълбоко нарязан от притоците на река Лом. Северно от него е Белоградчишкия Венец и Рабишката могила. Най-високата точка е граничният с община Чупрене вр.”Хайдушки камък” –  1 721 м.н.в., а най-ниската точка е на течението на р. Арчар при напускането на границата на общината – около 1 км над с. Кладоруб – 205 м.н.в. Средната надморска височина на територията е около 600 м.

Общината е включена в административните граници на област Видин. Броят на населените места в общината е 18, обединени в 1 кметство и 12 кметски наместничества. Населението им варира от 4 до 201 души. Селата са разпръснати, а някои са съставени от по няколко отдалечени махали - Граничак, Раяновци и др.

На територията на общината извират и протичат река Арчар, притокът и – река Салашка и левият приток на река Лом – Стакевска река. Останалите водни течения на територията на общината са къси и с непостоянен дебит. Режимът на речните води е дъждовно-снежен с пролетен максимум на оттока. Годишният отток варира от 7,5 до 10 л./сек. с коефициент на вариации 0,5-0,6. Той е отражение на континенталното климатично влияние , което в сравнение със средните и източни части на Предбалкана е по-малко. Периодите на пълноводие и маловодие са се утвърдили като важни абиотични фактори на средата. Пълноводието продължава 4-5 месеца, а обемът на оттока, който се формира през този период, представлява 60-70% от годишния. Поради разнообразните физикогеографски условия и най-вече неравномерното разпределение на валежите, времето на пълноводие е различно. Периодът на маловодие настъпва в началото на лятото и продължава 3-4 месеца, като обема на формиралия се отток е 10% от годишния. През този период голяма част от по-малките повърхностни течения пресъхват. Цикличността на повтаряемост на пресъхването им е от 1 до 3 години.

Чувствителен дял във водния баланс на общината представляват естествените и изкуствени водоеми: язовир Рабиша (изградена стена при съществуващо Рабишко езеро с тектонски произход) - залята площ 3 250,00 дка и завирен обем 432 000 000,00 м3; язовир Ошане - залята площ 84,00 дка и завирен обем 609 000,00 м3; язовир  Салаш - залята площ 70,00 дка и завирен обем 225  000,00 м3; изравнител Раяновци - залята площ 97,00 дка и завирен обем 225 000,00 м3 и язовир Дъбравка - залята площ 189,70 дка и завирен обем 730 000,00 м3.

           На 4 км източно от землището на с. Гранитово и 25 км. източно от землището на с. Боровица преминава международния път Е- 79, който осигурява главната пътна връзка с останалите части на страната. Разстоянието от общинския център гр.Белоградчик до гр. Монтана е 65 км., а до град Видин е 52  км.

 

4.2. Площ, брой населени места, население

Територията, която заема община Белоградчик е 410,6 км2. От цялата площ на общината обработваемата земя е в размер на 185,6  км2  или 45,2%, което е по-нисък размер от средният за страната. Сравнително ниският относителен дял се обуславя от планинския и полупланинския характер на релефа на територията на по-голямата част от  общината.

Населените места в община Белоградчик са 18 на брой – 1 град и 17 села: гр. Белоградчик – административен център, с. Боровица , с. Вещица, с. Върба, с. Гранитово, с. Граничак, с. Дъбравка, с. Крачимир, с. Ошане, с. Праужда, с. Пролазница, с. Рабиша, с. Раяновци, с. Салаш, с. Сливовник, с. Стакевци, с. Струиндол и с. Чифлик. Населението на община Белоградчик към 03.07.2025 година е 6 034 души.

 

4.3. Сграден фонд – съществуващи сгради на територията на общината по видове собственици:

- сгради на физически лица – 4 464 бр;

- сгради на промишлени системи – 69;

- сгради в сектора на услугите – 104 .

4.4. Промишлени предприятия – сграден фонд, енергийно потребление и потребление на енергия от възобновяеми източници в промишлени системи.

На територията на община Белоградчик  предприятията и фирмите с по-голямо значение за местната икономика са:

Фирма “ТРАНСКОМ`С“ е с основна дейност – производство и реализация на резервни части, апарати и системи за подвижния ЖП състав и инфраструктурата на БДЖ. Фирмата оперира във фрагментен сектор, където няма фирми-гиганти, доминиращи на пазара и това е една благоприятна възможност за нейното развитие. Днес ТРАНСКОМ'С снабдява всичките 27 вагоноремонтни и вагоностроителни предприятия в България с резервни части и сглобени изделия, и изнася своята продукция в Румъния, Сърбия, Франция и Германия.

„Пътно поддържане – Белоградчик” ЕООД с предмет на дейност текущ ремонт и поддържане на пътища, зимно поддържане на пътища, ВиК мрежи и услуги със строителна механизация.

СД “Лилов, Ангелов, Нешев и Сие“ е с предмет на дейност - производство на опаковки от велпапе, картон и натронова хартия, кашони, различни видове опаковки от полиетилен и полипропилен, стреч фолио за машинно и ръчно палетизиране.

Държавно горско стопанство - Белоградчик простира дейността си на територията на три общини - Белоградчик, Димово и Ружинци и обхваща 45 населени места. Предмет на дейността са: дърводобив, залесяване и охрана на горите.

„ЛАФ – Велизаров и сие” СД с предмет на дейност производство на кисело мляко и кашкавал.

 „Антони и М – Мариана Антова” ЕТ е с предмет на дейност търговия с хранителни стоки.

 „Полмо – М” ЕТ е с предмет на дейност производство на хляб, хлебни изделия, закуски, кори, търговия с хранителни стоки.

„Дубравия – Емил Велизаров” ЕТ е с предмет на дейност селско стопанство, горско стопанство, лека промишленост, дърводобив.

„РИЦ – Радослав Младенов” ЕТ с предмет на дейност – туризъм, спорт, свободно време.

 „Мура 2001”ООД – гр. Видин с предмет на дейност производство и търговия с мебели за дома, заведения, офиси  и хотели. В Белоградчик фирмата притежава един от общо дванадесетте си  магазина в Северозападна България.

 

4.5. Транспорт

Транспортната система на община Белоградчик се формира от мрежата и съоръженията на шосейния транспорт. Пътната мрежа в общината е с дължина 141.6 км и се състои от третокласни (86,4 км – 61 %) и общински (55,2 км – 39 %) пътища. Степента на изграденост на пътната мрежа е 346,2 км/1 000 км2, което е повече от този показател за северозападна България (319,4 км/1 000 км2) и средното за страната (336,0 км/1 000 км2). Настилката на пътищата е 100 % асфалтова, с изключение на общински път с № VID1009 - /ІІІ - 1401, Ошане – Вещица/ - Рабиша /ІІІ – 1104/, с дължина от 4,700 км, който от много години не се ползва, поради срутване на мост на р. Арчар, в непосредствена близост до с. Рабиша. Останалите общински пътища са в добро и много добро състояние, след реконструкцията на почти всичи от тях с финансиране по САПАРД (път с № VID1004 - /ІІІ – 102, Белоградчик – Боровица/ - Чифлик – Стакевци с дължина 14,000 км. и път с № VID3006 - /VID1004, Чифлик – Стакевци/ - Праужда с дължина 2,700 км.), и ПРСР 2007 – 2013 г. (път с № VID3005 - /ІІІ – 102, Белоградчик – Боровица/ - Пролазница с дължина 3,200 км. и път с № VID3007 - /VID1004, Чифлик – Стакевци/ - Крачимир с дължина 3,000 км), както и със собственно финансиране (път с № VID3002 - /ІІІ – 1102, Кладоруб – Салаш/ - Граничак с дължина 1,200 км, път с № VID1008 - /ІІІ – 1104, Рабиша – Раяновци/ - пещера Магура с дължина 1,900 км, и път с № VID3011 - /ІІІ – 1401, Вещица – Белоградчик/ - Дъбравка с дължина 2,600 км).

Общинската администрация и звената към нея разполагат с 5 бр. леки автомобила на дизелово гориво,  3 бр. леки автомобила с висока проходимост (два на бензин и един на дизел) 4 бр. училищни автобуса за извозване на ученици (на дизелово гориво), 1 бр. малък автобус 8+1 за нуждите на ДЦПДМУТС (на дизелово гориво), 5 бр. товарни автомобила, един от които за извозване на строителни отпадъци – контейнеровоз (на дизелово гориво), 1 бр. автовишка на дизелово гориво, по 1 бр. трактор, багер и метачна машина (всички на дизелово гориво).

4.6. Домакинства – сграден фонд – 4 464 бр.сгради. Енергийно потребление към 2023 г. -  7 964 801 KWh. Потребление на енергия от възобновяеми източници – няма.

4.7. Услуги – сграден фонд - 104 бр.сгради. Енергийно потребление към 2023 г. – 1 363 241 KWh. Потребление на енергия от възобновяеми източници – няма.

4.8. Селско стопанство

От цялата площ на общината обработваемата земя е 185,5 км2 или 45,2 %, което е под средното за страната. Ниският относителен дял се обуславя от планинския и полупланинския характер на релефа на по-голямата част от територията на общината. Необработваемата земя заема 225,1 км2, от която най-голяма част заемат горите – 210,8 км2, или 51,3 % от територията. Този процент представлява залесеността на територията на общината, която е около 2,5 пъти по-висока от тази на областта – 20,5% и значително по-висока (1,5 пъти) от залесеността средно за страната – 33,7%.

4.9. Външна осветителна уредба – Уличното осветление на всички населени места в момента се осъществява на 100 % от енергоспестяващи осветителни тела.

Подмяната на живачните лампи е извършена поетапно от 2006 – 2012 година със средства от капиталови разходи на общината.

 

На територията на община Белоградчик се изпълни проект за подмяна на осветителите с нови LED осветители и инсталиране на система за автоматизация и управление на системата за изкуствено външно осветление на гр. Белоградчик, в рамките на който се изгради и фотоволтаичната централа с мощност 10,92 kWp, с която да се захранва изкуственото външно осветление.

 

5. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ. ВРЪЗКИ С ДРУГИ ПРОГРАМИ

5.1. Приоритетите на община Белоградчик за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници са обвързани със стратегическите цели и политиката за развитие на общината – утвърждаване на Община Белоградчик като най-атрактивна туристическа дестинация в Северозападна България; опазване и подобряване състоянието на околната среда, в съответствие с европейските  и международни изисквания; повишаване на качеството на живот; стимулиране развитието на местната икономика, основана на гъвкави и конкурентоспособни малки и средни предприятия в сферата на услугите, леката и преработвателна промишленост, развитие на биологично земеделие и животновъдство, увеличаване на трудовата заетост.

5.2. Изпълнението на мерките в Краткосрочната програма по ВЕИ, може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сградите общинска собственост. При обновяването на тези сгради освен мерки по подобряване на термичната изолация на сградата, след доказване на икономическата ефективност, могат да се включат и мерки за въвеждане на термични слънчеви колектори, базирано на ВЕИ.

 

6. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА И ВЪЗМОЖОСТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ ПО ВИДОВЕ РЕСУРСИ

 На територията на Община Белоградчик електропроводната мрежа от 20 Kw е общо 102 км. Мрежата от ниско напрежение е около 160 км.

 

 

6.1. Слънчева енергия

Целите на правителството на Р. България е към края на 2025 г. произведената слънчевата енергия да е 2 506 GWh, като към декември 2024 г. е достигнала 2 492 Gwh, почти достигайки целта от 2 506 GWh за 2025 г.

Слънчевата радиация, преобразувана в топлина чрез конвенционални термични слънчеви колектори може да се насочи приоритетно към производство на гореща вода през късна пролет, лято и ранна есен.

Въпреки, че съществуват слънчеви термични системи, които могат да работят през цялата година, в момента вследствие на високата им цена, икономически ефективното им приложение трудно може да се докаже. 

Дългосрочната програма по ВЕИ за следващия десетгодишен период, в частта въвеждаща използването на термични слънчеви колектори, включва общински сгради, потребяващи електроенергия или течни горива за производство на гореща вода. Добър пример за това са сградите на СОУ „Христо Ботев” гр. Белоградчик и ОУ „Васил Априлов” с. Рабиша.

 Изпълнението на мерките в Програмата  по ВЕИ, въвеждаща термични слънчеви колектори в такъв мащаб, при наличие на финансова възможност може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сгради общинска собственост.

От 2012 г. на територията на общината работи първата фотоволтаична система с мощност 112,8 kW. Изградена е в УПИ VІ-102, кв.18 по плана на с. Вещица.

6.2. Вятърна енергия

Масовото приложение на вятърната енергия като енергиен източник започва през 80-те години в Калифорния, САЩ. След 1988 г. тази технология навлиза и на енергийния пазар в Западна и Централна Европа.

В България вятърната енергетика има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната. През 2001 г. От вятърна енергия са произведени 35 MWh (3 toe),  през 2003 г. – 63 MWh (5.4 toe), през 2012 г. - 684 MWh (58.4 toe), а през 2020 г. – 1 414 100 MWh. Това показва, че развитието на вятърната енергетика в България се ускорява.

За 2025 г. правителството е планирало вятърните мощности да достигнат 1 564 GWh, като постигнатото само до декември 2023 г. е 1 584 GWh, което надхвърля целите за 2025 г. До 2035 г. произвежданата енергия от вятърни турбини трябва да достигне 2 049 GWh.

На територията на България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 m/s и  >7 m/s.

Тези зони са с обща площ около 1 430 km2, където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

Въз основа на средногодишните стойности на енергийния потенциал на вятърната енергия, отчетени при височина 10 m над земната повърхност, на територията на страната теоретично са обособени три зони с различен ветрови потенциал:

Община Белоградчик попада в Зона А: зона на малък ветроенергиен потенциал – включва равнинните части от релефа на страната (Дунавската равнина и Тракия), долините на р. Струма и р. Места и високите полета на Западна България. Характеристики на тази зона са:

  • Средногодишна скорост на вятъра: 2-3 m/s;
  • Енергиен потенциал: 100 W/m2 ; (т.е. по-малко от 1 500 kWh/m2 годишно);

Средногодишната продължителност на интервала от скорости ∑ τ 5-25 m/s в тази зона е 900 h, което представлява около 10% от броя на часовете през годината (8 760 h).

След извършен анализ на техническия потенциал на вятърната енергия е установено, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишленото производство на електрическа енергия. Това са само 3,3% от общата площ на страната (нос Калиакра, нос Емине и билото на Централна Стара Планина). Трябва да се отбележи обаче, че развитието на технологиите през последните години дава възможност да се използват мощности при скорости на вятъра 3.0 – 3.5 m/s.

Прогнози за развитието на вятърната енергетика в община Белоградчик

Възможността за усвояване на достъпния потенциал на вятърната енергия зависи от икономическите оценки на инвестициите и експлоатационните разходи по поддръжка на технологиите за трансформирането й. Бъдещото развитие на вятърната енергетика в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра ще зависи и от прилагането на нови технични решения. На територията на общината към момента няма монтирана ветрогенераторна турбина. Правени са първоначални проучвания за отделни места в общината, като напр. при с. Гранитово.

6.3. Водна енергия

6.3.1. Водостопанската система на община Белоградчик е представена от дейностите по водоснабдяване и канализация, както и дейността по използване и стопанисване на водохранилищата.

Съществуващите водни запаси осигуряват нормално водопотребление за битови и производствени нужди и за напояване. Водоснабдени са 17 от населените места, като единственото неводоснабдено населено място е с. Сливовник. Канализационна мрежа  от комбиниран  тип има изградена в гр. Белоградчик и от селата единствено в с. Рабиша.

        Стопанисването и използването на водните площи е един от приоритетите  за общината.

          Водните площи включват теченията на реките – р. „Стакевска”,  р. „Арчар”  с техните притоци, язовири държавна собственост „Рабиша, „Ошане” и изравнител „Раяновци”, както и  два общински микроязовира – яз. „Салаш” и яз. „Дъбравка”

 

Наименование

Залята площ, дка

Завирен обем, хил. м3

Язовир „Рабиша” - естествен водоем с изградена стена за по-висок воден стълб

3 250,00

43 200,00

Язовир в с. Ошане

84,00

609,00

Язовир в с. Салаш

70,00

225,00

Изравнител в с. Раяновци

97,00

406,00

Язовир в с. Дъбравка

189,70

730,00

ОБЩО

3 690,70

46 170,00

 

          В миналото е имало изградени напоителни и отводнителни канали. Сега същите не функционират и не се използват.

 

6.3.2. Използване на енергийният потенциал на водния ресурс за производство  на електроенергия от ВЕЦ на територията на общината.

От 2018 г. на територията на общината работи първата микро водно-електрическа централа с мощност 215 kW. Изградена е в ПИ с идентификатор № 68655.205.135 в регулацията на с. Стакевци..

 

6.4. Геотермална енергия

На територията на община Белоградчик няма термални извори, нагрети скали на по-голяма дълбочина и други алтернативни източници на геотермалната енергия.

6.5. Енергия от биомаса

6.5.1. Естествената растителна покривка е сравнително добре запазена. Горите са съставени повече от широколистни и по-малко от иглолистни видове.  Имат смесен характер – летен и зимен дъб, бук, габър, ясен, клен. Допълнително са залесени иглолистни насаждения – бял и черен бор. Горите заемат над 50% от територията на общината. Малък е процентът на високостеблените гори. Общата площ на горите в общината е 21 078,4  ха, от които общинска собственост – 4 326,9  ха.

Горски територии /общинска собственост/

Площ, ха.

Иглолистни гори

Широколистни и високостеблени гори

Гори за реконструкция

Издънкови гори

Нискостъблени

Сечища

Поляни

Нелесопригодни площи

Горски пътища и просеки

Скали, сипеи, ями, пясъци и др.

   Общо:

714,0

2 649,0

         226,7

569,6

32,3

1,3

106,9

4,9

    10,1

                 12,1

4 326,9

Горската растителност е съсредоточена предимно в южната и западната част на община Белоградчик. Тя има главно климатична и хидроложка роля и за това една от важните задачи е нейното запазване и преодоляването на негативните последици от безразборното и изсичане, както в миналото, така и в наши дни. В това отношение особено важно е научно обоснованото залесяване.

Дървесните видове със стопанско значение са: бук,  зимен дъб, ела, смърч, черен бор, бял бор и др.

Територията на общината не е напълно изследвана по отношение на полезни изкопаеми.

6.5.2. Неизползваните отпадъци от дърводобива  и малоценната дървесина, която сега се губи без да се използва могат да бъдат усвоени само след раздробяване на трески или преработване в дървесни брикети или пелети след пресоване и изсушаване. Производството на трески има значително по-ниски разходи от производството на брикети и пелети, при което се изисква предварително подсушаване на дървесината и e необходима енергия за пресоване.

В общината няма условия и ресурси за използването на биомаса за енергийни цели, което ще доведе до икономия на електроенергия и скъпи вносни горива и води до намаляване на енергийната зависимост.

6.6. Използване на биогорива в транспорта

На територията на общината функционират четири бензиностанции с колонки и за дизел и две газостанции. Използването на биогорива на територията на Община Белоградчик може да се постига само чрез задължителни добавки на биогориво към продаваните количества горива от бензиностанциите и газостанциите на територията на общината, след смесването на биогорива с течни горива от нефтен произход по реда на чл.49 от ЗЕВИ.

6.7. Използване на енергия от възобновяеми източници в транспорта.

Използването на енергия от възобновяеми източници в транспорта на територията на община Белоградчик е неприложимо и икономически неоправдано.

 

 

 7. ИЗБОР НА МЕРКИ, ЗАЛОЖЕНИ В ИПОЕКРБ

7.1. Административни мерки:

7.1.1. Съобразяване на общите и подробните устройствени планове за населените места в общината с възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници.

7.1.2. Минимизиране на административните ограничения  пред инициативите за използване на енергия от възобновяеми източници.

7.1.3. Подпомагане реализирането на проекти на индивидуални системи за използване на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници.

7.1.4. Намаляване на разходите за улично осветление.

7.1.5. Реконструкция на съществуващи отоплителни инсталации и изграждане на нови.

7.1.6. Основен ремонт и въвеждане на енергоспестяващи мерки на обществени сгради.

7.1.7. Постепенна подмяна на остарелия и амортизиран автопарк.

7.1.8. Подпомагане изграждането на ветроенергийни паркове и МВЕЦ от частни инвеститори.

7.1.9. Осигуряване на участие в обучение по енергиен мениджмънт на специалисти от общинската администрация работещи в областта на енергийната ефективност.

7.1.10. Модернизация на електропреносната мрежа в общината.

7.1.11. Ремонт и поддръжка на електропреносната мрежа, 2025 – 2035 година.

7.1.12. Изграждане и експлоатация на системи за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници.

7.1.13. Стимулиране производството на енергия от биомаса.

7.1.14. Подмяна на уличното и обществено осветление с енергоспестяващи тела.

 

7.2. Финансово – технически  мерки:

7.2.1. Технически мерки:

7.2.1.1.  Мерките, заложени в Програмата на община Белоградчик за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници ще се съчетават с мерките, заложени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.

7.2.1.2. Стимулиране изграждането на енергийни  обекти за производство на енергия от ВЕИ върху покривните конструкции на сгради общинска собственост и/или такива със смесен режим на собственост.

7.2.1.3. Изграждане на системи за улично осветление в населените места с използване на енергия от възобновяеми източници, като алтернатива на съществуващото улично осветление.

7.2.1.5. Стимулиране на частни инвеститори за производство на енергия чрез използване на биомаса от селското стопанство по сектори – земеделие и животновъдство.

7.2.2. Източници и схеми на финансиране:

При провеждането на предвидените мерки ще се прилагат подходите:

7.2.2.1. „Отгоре – надолу”: състои се в анализ на съществуващата законова рамка за формиране на общинския бюджет, както и на тенденциите в нейното развитие.

При този подход се извършат следните действия:

    • Прогнозиране на общинския бюджет за периода на действие на програмата;
    • Преглед на очакванията за промени в националната и общинската данъчна политика и въздействието им върху приходите на общината и проучване на очакванията за извънбюджетни приходи на общината;
    • Използване на специализирани източници като: оперативни програми, кредитни линии за енергийна ефективност и възобновяема енергия (ЕБВР), Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, Национална схема за зелени инвестиции (Национален доверителен фонд), Международен фонд „Козлодуй”, договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори или финансиране от трета страна).

7.2.2.2. „Отдолу – нагоре”: основава се на комплексни оценки на възможностите на общината да осигури индивидуален праг на финансовите си средства (примерно: жител на общината, ученик в училище и т.н.) или публично-частно партньорство.

Основни източници на финансиране:

  • Държавни субсидии – Републикански бюджет;
  • Общински бюджет;
  • Собствени средства на заинтересованите лица;
  • Договори с гарантиран резултат;
  • Публично частно партньорство;
  • Финансиране по Оперативни програми;
  • Финансови схеми по Национални и Европейски програми;
  • Кредити с грантове по специализираните кредитни линии.

 

8. ПРОЕКТИ

8.1. Списък с предложените за реализация проекти   

№ по ред

Проект

Цел

Финансиране/ Програма

1.

„Реконструкция и модернизация на системи за външно изкуствено осветление на шест населени места в община Белоградчик“ с обхват селата Боровица, Рабиша, Раяновци, Салаш, Стакевци и Чифлик

Постигане стойности на светлотехническите параметри на съществуващата система за улично осветление на шест населени места на територията на Община Белоградчик, съобразени с националните нормативни изисквания и да бъде реализирана чувствителна икономия на електроенергия, както и намаляване на въглеродния отпечатък чрез повишаване на ефективността на осветителните системи

НПВУ по МВУ

2.

Повишаване на енергийната ефективност на социалните услуги в община Белоградчик чрез инсталиране на фотоволтаични системи и закупуване на електрическо превозно средство

Повишаване на енергийната ефективност и намаляване на енергийната зависимост на социалните услуги, както и подобряване на оперативната устойчивост в сектора, чрез две допълващи се дейности: инсталиране на фотоволтаични системи в общински сгради, в които се предоставят социални услуги, делегирани от държавата дейност и закупуване на електрически превозни средства в подкрепа на социалните дейности.

НПВУ по МВУ

 

8.2. Списък на реализираните  проекти за периода 2024 – 2025 г.

 

№ по ред

Проект

Реализирана цел

Финансиране програма

1.

„Рехабилитация и модернизация на общинската инфраструктура - системи за външно изкуствено осветление на общините“ с обхват гр. Белоградчик

1. Цялостна подмяна на осветителите с нови LED осветители;

2. Инсталиране на Система за автоматизация и управление на системата за изкуствено външно осветление, както и Мониторинг на потреблението на електрическа енергия;

3. Въвеждане на производство на електроенергия от ВЕИ, с която да се захранва изкуственото външно осветление чрез инсталиране на фотоволтаична инсталация с мощност от 10,92 kWp.

НПВУ по МВУ

 

9. НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА ОТ РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТИ

Наблюдението и отчитането на „Краткосрочна програма за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива на Община Белоградчик 2025 – 2028 г.” се извършва от Община Белоградчик, която определя достигнатите нива на потребление на енергия от възобновяеми източници на територията на общината, вследствие изпълнението на Програмата, пред областния управител и Изпълнителния директор на АУЕР.

За успешния мониторинг на програмите е необходимо да се прави периодична оценка на постигнатите резултати, като се съпоставят вложените финансови средства и постигнатите резултати, което служи като основа за  определяне ефикасността от реализацията на проектите.

Нормативно е установено изискването за предоставяне на информация за изпълнението на общинските програми за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД–16-558 от 08.05.2012 година).

Реализираните и прогнозни ефекти следва да бъдат изразени чрез количествено и/или качествено измерими стойностни показатели /индикатори.

     10. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

10.1 „Краткосрочна програма за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива съгласно чл.10 от ЗЕВИ на Община Белоградчик 2025 – 2028 г.” е в пряка връзка с Плана по енергийна ефективност.

10.2. Очакваните резултати от изпълнението на Програмата са:

10.2.1. Намаляване на потреблението на енергия от конвенционални горива и енергия на територията на общината;

10.2.2. Намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух;

10.2.3. Повишаване на трудовата заетост на територията на общината;

10.2.4. Повишаване  сигурността на енергийните доставки;

10.2.5. Повишаване на благосъстоянието и намаляването на риска за здравето на  населението.

 

 Програмата е приета с Решение № 328 по Протокол № 27 от заседание на Общинския съвет - Белоградчик, състояло се на 29.09.2025 г.